Влез

Как да се справим със страха от успеха?

Как да се справим със страха от успеха? - 5.0 out of 5 based on 5 votes

 Kak-da-postignem-uspehСтрах от успеха/ Снимка: www.sxc.huМного хора дори не знаят, че съществува такова нещо като страх от успеха. А когато не си наясно с нещо, което те заплашва, обикновено не знаеш как да го разпознаеш и съответно как да го победиш. 

 Случавало ли ви се е например да мислите някого за идеален? Въобще не можете да си представите, че този човек може да се страхува или понякога да е потиснат и да не може да се справи с нещо? Някак си вярвате, че той е повече от вас и вие не можете дори при най-добро желание да сте като него? 

 Ако сте се чувствали по този начин, това е вероятно най-близкото описание на страха от успеха. Това се случва, когато си поставим невидима стена, която ни пречи да повярваме, че МОЖЕМ ДА СМЕ ПО-ДОБРИ. 

 Имам предвид, че понякога хората несъзнателно си поставяме изкуствени прегради, понеже някакви обстоятелства са ни накарали да вярваме, че не можем да се справим с нещо. 

 Ще ви дам примери от моя живот и от този на мои познати:

 Когато бях малка, родителите ми ме заведоха на народни танци. Аз харесвах българската музика, но имах една голяма спирачка в развитието си. Инструкторът по танци имаше доста твърд подход - беше склонен да крещи и се държеше доста грубо с нас.

 Не мога да оспоря този негов метод, понеже очевидно ансамбалът процъфтяваше под негово ръководство. Но просто аз не изпитвах удоволствие от танците и след една година се отказах да ходя. Дори започнах да вярвам, че просто не ме бива за това. Някои хора могат, а други - не. 

След време обаче в тинейджърските години, когато си ходех на село, всички играеха весели хорца и аз реших, че мога да опитам да науча някои стъпки. Оказа се, че всъщност съм доста добра. След време мои приятелки ме завдоха с тях на народни танци и когато инструкторът видя как танцувам възкликна: "Леле, само такива момичета да ми водите!"

 Защо ви разказвам тази история? Мисля си, че когато сме парализирани от чувства като страх или неувереност не можем да разгърнем потенциала си. Възможно е дори да се повярваме, че не ни бива в нещо, за което имаме талант. По този начин изпускаме множество шансове в живота. 

 Ще ви дам и друг пример. Той е свързан с хиляди полемики, спорове и борба за надмощие между двата пола. Може би се досетихте, че става въпрос за шофирането. Масово хората вярват, че дамите не са добри шофьори и в това вероятно има някаква истина. Точно по тази причина реших да попитам някоя наистина добра в кормуването жена как е успяла да се научи.

 Заблязах в моя квартал едно доста слабо, русо и фино момиче, което караше стар москвич. Не от тези, които масово виждаме да ръждясват по паркингите, а дори малко по-стар модел. Тя шофираше перфектно и всички забелязваха това и го обсъждаха и не беше някоя мъжкарана - напротив ходеше с токчета, модерни дрешки, екстравагантна чанта. 

 Затова, когато веднъж общ познат ни представи една на друга, реших да я попитам как се е научила да шофира толкова уверено и то на кола трудна за управление. Тя ми разказа как баща й искал момче и от съвсем малка я слагал на кормилото, позволявал й да шофира и я насърчавал. И не е ли това всъщност, което всички бащи на момчеца правят в ранното им детство? Още преди да са се научили какво е страх, те им показват, че най-естественото нещо е да си зад волана. Момиченцата от друга страна играят с кукли и често наблюдават баща им да шофира, а майка им да се вози. 

 В тази връзка се сещам и за друг пример. Наскоро гледах сериал за женски гимнастически отбор, който се бори за олимпийското злато. Основните им съпернички бяха китайките. И те бяха почти непобедими. От съвсем малки бяха затваряни в почти пълна изолация в специални тренировъчни лагери. Основното им предимство беше, че са се научили да правят невероятни неща още ПРЕДИ ДА РАЗБЕРАТ КАКВО ЗНАЧИ ДА СЕ СТРАХУВАШ!

 Това, което искам да кажа с този пост не е, че трябва да търсим причината за провалите си в обстоятелствата и да обвиняваме някои друг за тях, а по-скоро че трябва да превъзмогнем страха си и да се фокусираме върху целите си.

 Например, ако аз не се бях съсредоточила върху неприятното чувство от това, че инструкторът ми крещи, а просто се наслаждавах на музиката и ритъма, щях да открия, че съм добра в танците. Не трябва човек да обвинява родителите си или други хора, че не са го насърчили в нещо, а просто трябва да разбере какво иска и да работи усилено, за да го постигне.

 За да избегнем усещането за безпомощност и страх е необходимо да се съсредоточим върху целите си, а не върху негативните чувства. Не можем да мислим едновременно за две неща, винаги едното надделява, нали?!

Ако искате да получавате най новото и актуалното от ЗдравДух.com – абонирайте се за бюлетина на сайта и ще може да спечелите ел. книга "Как успях да отслабна?" 

 Харесайте страницата на ЗдравДух във Фейсбук!  

Последно променена наСряда, 30 Октомври 2013 14:58

2 коментари

  • Теодора Дончева
    Теодора Дончева Понеделник, 12 Септември 2016 13:37 Връзка на коментара

    Благодаря, Мария. Всъщност от неправилното справяне със страха идват всички други лоши чувства - безпомощност, гняв, завист, яд и др. Според мен не трябва да се оставяме страха да ни парализира, а да се съсредоточим върху това, което искаме да постигнем. Аз се старая, но ще призная, че не се получава винаги. Но не спирам да опитвам! :)

  • maria
    maria Събота, 10 Септември 2016 00:30 Връзка на коментара

    Много хубава статия :) На време дойде, когато мислех как да се избавя от един страх :)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Analytics